Ехо, пуснал си главните букви

27 февруари 2007, Коментари: 1, Автор: Димитър Симов
Pубрики и теми: Експертни съвети, ,

Когато опитвате да се логнете в Уиндоус и започнете да пишете потребителското име и паролата си, може да се появи съобщение, че са пуснати главните букви.

Диалога за логване в Уиндоус със съобщение за включени главни букви

Много е полезно и удобно. Предпазва от ненужни грешки и главоболия. Излиза точно навреме – идеален пример за контекстна и навременна обратна връзка. Точно когато потребителят има нужда от съобщението, то милостиво се появява и помага. Освен това, не спира работата. Не се появява в отделен прозорец, където да трябва да натиснеш бутона ОК, а стои под полето, в което пишеш, без да пречи да пишеш. Казва точно каквото трябва.

Супер! Ще ми се всички съобщения да се появяваха по този начин, толкова елегантно и ненатрапчиво.

CapsLock има и друга страна обаче. На няколко въпроса нямам лесен отговор.

1) Защо компютърът прави разлика между нещо написано с главни букви и нещо написано с неглавни?
Аз се казвам Димитър Симов и няма значение дали е написано Димитър Симов или дИМИТЪР сИМОВ, все тая. Дали произнасям името шепнешком или го крещя, все тая. Дали аз си казвам името или го казва някой друг, все тая. Все става дума за едно и също име. За компютъра обаче, не е. По някаква причина, вероятно защитна, малките и големите букви се възприемат като смислово различни. В зората на ползването на компютрите, това вероятно е било удобно и логично. Сега не е – по-скоро създава неудобства и обърквания. Доказателството е съобщението, за което става дума тук.

Има аксиома, че щом за нещо има нужда да се издава нарочно съобщение, то със сигурност имаме проблем с позлваемостта. Проблемите са няколко:

  • Хората не виждат буквите на паролата и не могат да разберат дали пишат главни или малки букви. Нужна е адекватна обратна връзка, а след като такава няма (виж по-долу), дизайнерите са разработили съобщението.
  • Дори и да се виждаха буквите, хората не помнят дали са си въвели паролата с малки или главни букви, а и в повечето случаи за тях няма значение.
  • Ако са написали нещо с главни, а е трябвало да бъде с малки, няма лесен начин да го обърнат, освен да го пренапишат. (По тази причина в Уърд има функционалност за превръщане на текст написан с малки букви в главни и обратно: Shift+F3.)

2) Защо изобщо има режим за писане само с главни букви?
Роб Ламбърт също се чуди защо имаме режим главни. Според него дори и да ни се иска да покрещим на компютъра или на човека, на когото пишем писмо, можем да го направим като задържим клавиша Shift. Не е нужно да имаме цял клавиш, и то широк колкото два други взети заедно, за функционалност, която лесно може да се постигне по друг начин – например с трикратно натискане на Шифт или с цъкане на нещо на екрана.

Вероятният отговор е, че клавишът за преминаване в режим главни букви е наследство от пишещите машини. По същия начин широчината на релсите на влака е наследство от разстоянието между колелата на каруците. Копчето някак си винаги си е било там. Никой не се е усетил, че за компютърна клавиатура копчето е ненужно*. Производителите на клавиатури вече спокойно може да се усетят.

3) Разширението на втория въпрос е след като така и така има копче за главни букви, защо в режим на писане само с главни букви получаваме неадекватна обратна връзка?
Когато сме в режим главни, някъде на клавиатурата светва една лампичка. Пълна глупост. Лампичката не е близо до копчето или върху него (не съм сигурен, но май има клавиатури, при които лампичката е в копчето). Лампичката не се вижда, защото човек обикновено гледа екрана или копчетата, които натиска, за да пише, а не лампичката. Често лампичката е в близост до две други лампички и трудно се разбира коя от тях свети. А на текущата ми клавиатура, когато светне едната, всичките изглеждат светнали – производителят не си е направил труда да изолира лампичките.

На екрана виждаме какво пишем, но не винаги гледаме екрана. Има много хора, които гледат копчетата. Когато преминем в режим главни, нищо не се променя – например, би могло компютърът да издава звук или копчетата на клавиатурата биха могли да променят начина на натискане или звука, който издават при натискане. Нищо такова няма. Резултатът е, че трябва да пренаписваме написаното.

Копчето за режима главни е точно до копчето Шифт и е много лесно да се натисне по грешка. Разбира се това неволно натискане се случва много често. Резултатът е, че трябва да пренаписваме написаното.

А има и хора, които тепърва се учат да общуват със и чрез компютър и които не знаят за съществуването на това копче. Натискат го без да искат, не разбират какво са направили, пишат с главни букви, без да искат да го правят… и се принуждават да търсят помощ от познати или близки или дори да звънят на отдела за поддръжка на клиенти на Майкрософт.

След толкова приказки, мога да кажа едно – ненужно копче, за което има написано прекрасно съобщение.

* Производителите на джобни компютри са се усетили. При телефоните-компютри, наличното място за копчета е малко и затова всичко, което е излишно е махнато. Телефонът ми (Сони Ериксон, M600i) има 20 копчета, но нито едно от тях не е за преминаване в режим писане само с главни букви. Има начин за преминаване в главни, но той е софтуерен – чуква се върху иконка на главна буква на екрана.

One thought on “Ехо, пуснал си главните букви”

  1. Има даже цяла инициатива, която цели премахването на излишното „копче за викане“ :).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *