Какво ни разкрива eye-tracker за поведението на онлайн потребителите

4 февруари 2008, Коментари: 1, Автор: Димитър Симов
Pубрики и теми: Експертни съвети

През блога на Сет Годин попаднах на интересна статия в сайта на Virtual Hosting, която разказва за резултатите от проучване на поведението на потребителите при работа с уеб сайтове с апарат за следене на погледа eyetracker. Това всъщност е устройство, което регистрира движението на очните ябълки. По този начин се получават доста интересни „карти“ на активността на погледа на потребителите върху уеб страниците.

Статията със сигурност не открива топлата вода, но резултатите от проучването са интересни, тъй като разказват за поведението на потребителите в интернет. Цялата работа се върти около това какво привлича вниманието на хората, когато работят в интернет и съответно кои елементи от уеб страниците привличат по-лесно и по-често погледа и кои биват пропускани съвсем тенденциозно. Информацията би трябвало да е полезна за хората, които проектират сайтове като им даде повече познания за това как могат да управляват вниманието на потребителите. Най-любопитното в случая е, че когато хората работят в интернет вниманието им не се управлява от същите неща, както в 3D пространството.

Ако започнем от начало, трябва да отбележим, че потребителите разглеждат интернет страниците от горния ляв ъгъл, движат погледа си на дясно, след това надолу и на дясно и колкото по-надолу слизат на страницата, толкова по-малко внимание обръщат на елементите в дясно. Движението на очите им може да се опише с форма, близка до тази на буквата F. В общия случай интернет потребителите са доста ограничени от към ресурси, в същото време мрежата им предлага твърде много информация, в която те трябва бързо да се ориентират и за това през по-голямата част от времето те всъщност не четат, а сканират за ключови думи и фрази, рядко прочитат цял ред, заглавие или изречение – обикновено обръщат внимание на началото и ако то не ги заинтригува бързо продължават надолу по страницата. Колкото по-надолу по страницата се придвижват, толкова по-малко внимание отделят на всеки елемент.

Това, което за мен беше обаче по-любопитно е, че в интернет текста има предимство пред снимките и графиките, когато хората разглеждат една страница. Което е абсолютно противоположно на това, което се случва в реалния живот. Там вниманието на хората привличат най-вече изображенията, снимките, картините, а още повече тези, на които има изобразени човешки фигури. Разбира се, има съвсем просто обяснение на този феномен. Интернет потребителите са се научили, че забавните на пръв поглед обекти по-често са реклами, които не носят информация и стойност и затова са си създали рефлекс да не обръщат внимание на обекти, които могат да се окажат реклами. Споменавайки, че хората се „научават“ трябва да уточним, че описаното поведение е по-ясно изразено при по-напредналите потребители, отколкото при по-младите, които, очевидно, все още не са разбрали, че големите и весели картинки са реклами.

Както стана дума и по-горе, хората много по-често сканират страниците, вместо да отделят време, за да прочетат внимателно написаното. По всяка вероятност и това е причината да се окаже, че по-големите блокове текст получават много по-малко внимание, отколкото по-кратките пасажи. По-кратките параграфи определено са по-лесно сканируеми и натоварват по-малко възприятията на потребителите. Още нещо, което в някаква степен изненадва е факта, че в интернет потребителите предпочитат текста да е представен в една колона, отколкото в няколко. Явно няколкото колони увеличават представената информация, което натоварва.

Използването на номерирани и други списъци също значително улеснява четенето и възприемането на информация, като съответно увеличава и вниманието, което потребителите обръщат на информация, представена по този начин – се откроява от останалата и в същото време не изисква твърде много усилия, за да бъде прочетена. Важно за представянето на текста в интернет, е и че потребителите задържат по-дълго погледа си върху текст, представен с по-малки букви – е, не прекалено, разбира се. По-големите букви пък предразполагат към сканиране на текста.

Какво се случва с навигацията на страницата? На първо място, хората отделят повече време на навигационните елементи като бутони, менюта и други подобни. Би трябвало това да е нормално, тъй като те ще им помогнат да стигнат до търсеното. Като имаме предвид и че разглеждането на една страница започва от горния ляв ъгъл и колкото по-надолу слиза погледа, толкова по-малко внимание получава всеки елемент, със сигурност няма да се изненадаме, че навигационните елементи работят най-добре и получават най-много внимание, когато са разположени в горната част на страницата.

А какво става с рекламите? Както вече стана дума, потребителите се научават да ги избягват. Оказва се, че текстовите реклами получават най-много внимание от потребителите. Обяснените е лесно. Те се сливат достатъчно добре с текста, който е основния обект на вниманието на потребителите и по тази причина не разсейват толкова много и съответно не дразнят хората. Важно да знаем е и че повече внимание получават рекламите, разположени в близост до съдържанието, което най-много привлича вниманието на потребителите. Добро място за разположение на реклами е и в горния ляв ъгъл на страницата, тъй като, както вече стана дума, хората започват почти винаги започват да разглеждат страниците от там.

Накрая остана да споменем, че потребителите никак не обичат елементите на страницата да са разположени твърде близо един до друг. Това ги натоварва излишно и вместо да обърнат внимание на всичко, което се опитвате да сложите пред погледа им, те игнорират голяма част от съдържанието и си тръгват фрустрирани. Оставяйки достатъчно разстояние между елементите значително се облекчава процеса на възприемане на елементите, което не изнервя излишно хората и те ще обърнат повече внимание на страницата.

One thought on “Какво ни разкрива eye-tracker за поведението на онлайн потребителите”

  1. nikoleta каза:

    informaciqta e mnogo dobra ne tyrsih to4no tova no popadnah na nego. v na4aloto misleh da ne go 4eta cqloto, no mi stana interesno zatova re6ih da go pro4eta do kraq . naistina mnogo dobra informaciq 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *