За простотата и сложнотията

14 април 2007, Коментари: 0, Автор: Димитър Симов
Pубрики и теми: Експертни съвети

Преди десетина години се говореше, че пералнята-мечта била съвсем обикновена и проста, с едно копче – натискаш и тя пере. Защо обаче пералните продължават да са сложни и да имат по много копчета и дори броят на копчетата се увеличава! Няколко статии, които излязоха напоследък* показват, че простото не означава успешно или хубаво.

Човешката ни природа е такава, че колкото повече имаме толкова повече искаме. Лакоми сме. Спомнете си приказката, в която царят обещал да даде на юнака злато равно по тегло на теглото на бащината му глава. Сложили главата на везната и почнали да сипват жълтици. Сипвали, сипвали, но все главата била по-тежка от златото. Добре че накрая юнакът се сетил да сложат превръзка на очите на главата – тогава успели да изравнят теглото на главата със злато.

От теоретична гледна точка простото изглежда хубаво. Според специалистите по взаимодействие, ползваемост, графичен дизайн, по-простите неща са по-лесни, по-удобни, по-приятни, по-естетични дори. Оказва се обаче, че не се продават добре. Пазарът диктува продуктите да стават все по-богати и по-сложни. Предпочитаме да купим нещо, което има много възможности и богата функционалност. Когато трябва да избираме и да правим компромиси, хората сме склонни да изберем продукта с по-богата функционалност или по-красива външност.

Като си купуваме джобен телефон, например, предпочитаме да дадем 500 лева за цветен екран, вграден фотоапарат и полифонични мелодии (каквото и да означава последното) вместо да дадем 100 лева за апарат, който ще ни върши същата работа като телефон, но не може да снима и да пее. Като си купуваме обикновена вафла, предпочитаме вафлата, която е в отделна лъскава опаковка вместо вафлата, която продавачката вади от голямата кутия и ни увива в малко амбалажна хартия. Този вторият вид продажба на вафли вече май е изчезнал. Те и затова вафлите са по-скъпи – плащаме допълнително опаковката. Да не говорим и че замърсяваме околната среда повече.

Вече май и разбирам защо много китайски стоки имат копчета, които не правят нищо – повечето копчета, с които разполага въпросният уред го правят по-желан за купувача.

Застраховка. Като избираме по-сложното, по-богатото се опитваме да си гарантираме, че няма да сбъркаме и че когато нещо ни потрябва ще разполагаме с него. Факт е, че в повечето случаи то никога не ни трябва. Различни изследвания показват, че потребителите на софтуерни продукти ползват по-малко от половината от възможностите на продуктите. Сиреч, когато си избираме и купуваме продукт си правим нещо като застраховка.

Его. Нещо друго, което е от значение, е че гъделичкаме собственото си его като се снабдяваме със сложни неща, които в много случаи не разбираме, а често не можем и да ползваме. Прекланяме се пред сложното и неразбираемото, вероятно защото нямаме вяра на собствените си знания и умения. Купувайки си нещо сложно се издигаме в собствените си очи – а колко пък се издигаме в очите на околните!

Тези ни склонности си личат особено добре в езика, на който говорим. Вече малко хора се занимават с търговия или с делови въпроси – всички правим бизнес. Доста народ не се раздразва, отчайва или ядосва, а се фрустрира. Имаме медиа (забележете, че това е единствено число), смарт карти и мениджмънт – къде остана ръководството, бе.

Контрол. Разбира се сложнотията е свързана и с възможността ни за контрол на взаимодействието с продукта. Ние обичаме да водим нещата или поне да си мислим, че ги направляваме. Усещането, че ние определяме какво се случва и как е много важно за самочувствието ни. Всички пощуряваме като чакаме автобуса на спирката и като не успеем да се качим, защото няма място – нямаме контрол върху това кога ще дойде автобусът или колко души ще са се качили преди нас. Затова предпочитаме да се качим на колата си – може да е по-скъпо, може да е по-неекологично, може да е дори по-бавно в някои случаи, но ние решаваме кога да тръгнем и колко души да качим. Сиреч, ние управляваме взаимодействието.

Пазар. Търговците и пазароведите използват тези ни особености до дупка. Предлагат ни неща, които са все по- от предишните: дрехите ни са все по-бели (ако се вярваше на рекламите, отдавна трябваше да са станали прозрачни), косите ни са все по-бухнали и с по-малко пърхут, лицата на жените ни са вече гладки като добре надут балон, воланите на колите ни са като самолетни кабини, софтуерните ни програми са като коледни елхи, а дистанционното на телевизора има много щастливи копчета (и все едни такива дребнички).

И какво от това?

Предизвикателството пред проектантите е продуктите да си имат всичките особености и засукни, но да са направени така, че да са лесни и удобни за ползване – съобразени с потребителите. С други думи, сложнотията трябва да е предложена така, че да се приема естествено от потребителите. Това е сложна задача, но всички добре знаем, че често пъти е трудно да е лесно.

––

Добавено на 21 април
По темата добави нещо и Гери Макгавърн. Според него работата с простото и сложното при сайтовете е ‘Да, ама не’, защото ползването на сайт е като ползването на нещо, което вече си купил. Добре е известно, че ползване и купуване са доста различни – когато ползваме искаме нещата да са лесни и да стават бързо, а когато купуваме искаме богата функционалност. Така че ако сайтът е сложен и имаме чувството, че губим време, обикновено казваме ‘чао’.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *