Какво липсва на българските сайтове, за да бъдат по-ефективни

8 септември 2005, Коментари: 0, Автор: Димитър Симов
Pубрики и теми: Новини

Преди 8 години, през септември 1997 г., Джаред Спуул написа, че отговорът е 42. Той сам каза, че не става дума за живота, вселената и всичко останало, а за успеваемостта на хората при търсене на информация в сайтовете, които неговата фирма (Юзър интерфейс енджиниъринг) е тествала. (Why On-Site Searching Stinks)

През ноември 2003 г. Джейкъб Нилсен писа, че сайтовете спъват потребителите в 35 % от случаите. Резултатът е извлечен при тестване на 139 сайта. Погледнато от другата страна, това означава 65% успеваемост. (Two Sigma: Usability and Six Sigma Quality Assurance).

Преди осем години сайтовете са били предимно информационни. Взаимодействието между потребители и сайт се е състояло предимно в търсене на някаква текстова информация. От тогава до днес ползваемостта на сайтовете се е подобрила много. Самите сайтове днес са много по-сложни и предлагат много по-разнообразно взаимодействие. Фактът, че въпреки това основният показател за ползваемост – успеваемостта – се е подобрил, означава, че областта се развива.

Сега статутът на ползваемостта е по-висок – на нея се гледа като на необходимост, задължително условие за успеха на сайта или софтуерния продукт. Основна част от успеха на Гугъл се дължи на опростения интерфейс и лекотата, с която хората ползват търсачката. Фликър е може би най-популярният сайт за снимки защото в него е лесно да се слагат и намират снимки.

Но това е в Америка, а как е у нас?
За успеваемостта на потребителите в българските сайтове разполагаме с данни от наши тествания:

  • 53% – средна успеваемост получихме в края на 2004 г. при сравнително изследване на 12 банкови сайта.
  • 51.43% – средна успеваемост изчислихме в друго изследване през лятото на 2001 година, когато преди парламентарните избори с помощта на потребители сравнихме осем сайта на политически сили, участнички в изборите.
  • между 50 и 60% успеваемост получаваме и при тествания с потребители, които провеждаме за наши клиенти.
    Интересно е да се отбележи, че има явна разлика между потребителите, запознати с даден сайт и тези, които го посещават за първи път. Хората, които вече са посещавали сайта се справят по-добре на тестовете и тяхната успеваемост е по-висока. За хора, които не са ходили на въпросния сайт преди, успеваемостта е около 50%.

За нито един от 20-те сайта, включени в двете сравнителни изследвания, нямаме данни да е бил тестван с потребители. За сайтовете на наши клиенти също знаем, че преди да бъдат тествани от Лукрат за тях не са правени тестове с потребители.

С уговорката, че не сме тествали всички видове български сайтове, можем да кажем, че средната успеваемост на потребителите в българските сайтове е малко над 50%. Това означава, че близо половината от хората, които влизат в български сайт си тръгват от него без да са успели да направят нещо, което са искали или без да намерят информацията, която са търсили.

Успеваемостта в нашите сайтове е доста по-ниска от тази в американските, според данните изнесени от Нилсен. Не е изнендаващо. В САЩ, а и на други места по света, ползваемостта е осъзната като нужда. За ползваемост се пише и говори, анализират се ползите и недостатъците, организират се курсове и конференции и дори е обявен ден на ползваемостта – 3 ноември.

У нас нещата са скромни.

Какво означава това?
Такъв е стандартът в България – сайтовете у нас са посредствени. За произволен сайт, направен от произволна уеб агенция в страната може спокойно да се очаква, че потребителите на този сайт се справят с около половината от нещата, които биха искали или трябва да могат да правят в него. Другата половина остават скрити, неразбрани, недостъпни и в крайна сметка неизползвани. Сайтът работи само с около 50% от ефективността си, когато инвестицията е за 100%. Погледнато под друг ъгъл, само половината от хората, за които е предназначен сайтът могат да го ползват успешно.

Разбира се, ако искате сайтът ви да стане по-добър за потребителите, тествайте или поискайте да бъде тестван с тях. Подобренията, които едно тестване с 5 души може да донесе са огромни. Според данни на Нилсен средното подобрение на ползваемостта, което се получава след редизайн на един сайт с оглед ползваемост е 135% (Return on Investment for Usability).

Наши данни, събрани за две последователни тествания на сайт на наш клиент потвърждават положителния ефект. При повторното тестване успеваемостта на потребителите се повиши до 84% спрямо 52 % при първото. Резултатът бе постигнат след прилагане на около половината от препоръките, които направихме. Освен това значително се повиши и удовлетвореността на потребителите от сайта.

Бележки:
За жалост не знаем как Нилсен изчислява подобрението и затова не можем да съпоставим нашите данни с неговите. Резултатите за двете тествания са изчислени за доверителен интервал от 95% по метода на Уолд за изменения интервал. За първото тестване резултатът е 52 +/- 10, а за второто, 84 +/- 9. Използван е калкулаторът на Джеф Сауро.

Тествайте с потребители!
Ако сте дизайнер или разработчик на сайтове, не се страхувайте, че някой ще критикува работата ви. По-добро от потребителска критика няма. Ако сте собственик на сайт, който се разработва от друга фирма, искайте резултати от тестове с потребители преди да приемете готовия продукт. Ако сайтът ви вече работи, пак тествайте – тестовете ще ви покажат в каква посока има нужда да се промени сайтът. Ако пък сте потребител, не се задоволявайте с лоши решения: в мрежата има и други сайтове. Винаги знайте, че проблемът не е във вас, а в сайта.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *