Завършил съм ползваем университет

9 януари 2008, Коментари: 0, Автор: Димитър Симов
Pубрики и теми: Експертни съвети,

Преди около две години писах тази статия във връзка с ученето ми в Американския университет в България. Наскоро попаднах на нея и я прочетох. Осъзнах, че много от нещата, които са ми харесали в Американския са си чиста ползваемост. Целият университет работи по начин, който да улесни потребителите си – студентите и преподавателите. Надявам се това вече да е така и в останалите български вузове!

Ето и текста с малки поправки на някои неточности и правописни грешки:

––––––

Аз съм от втория випуск: започнах през 1992 и завърших през 1996 година. Преди да вляза в Американския учих една година в Техническия университет (ТУ) в София. Дотолкова ми беше харесала идеята да уча в АУБ, че прекъснах в ТУ и една година работих преди да отида в АУБ.

Доволен съм, че тогава направих такъв избор. Нещата, които не харесах в ТУ (или по-скоро не съм харесвал – осзънавам, че част от изводите съм си направил в годините след това):

  • Образователната схема не беше гъвка: всички студенти учеха едно и също по точно определен план, в точно определен ред, при точно определени хора.
  • Отношенията между преподаватели и студенти бяха студени и безлични. За мнозина от преподавателите аз като студент бях без значение. А такова отношение не е приятно и често обидно.
  • Не беше интересно, а беше и много натоварено. През първата година ме затиснаха с три математики, две физики и химия – опустошаваща комбинация. Вероятно е нужна за инженерната подготовка, но въпреки, че имах себе си за добър по математика, физика и химия (участвал съм в градки и окръжни олимпиади и имам няколко награди) по време на ученето си в ТУ разбрах, че това не е за мен.

Съответно в АУБ харесах противоположностите, а и някои други неща:

  • Гъвкавост – можех да избирам предметите, които да уча, кога да ги уча, при кого да го правя. Другото особено полезно нещо: специалността си избрах чак след втората година. Това означава, че университетът ми даде възможност първо да се ориентирам какво искам и какво ми допада.
  • Преподавателите от АУБ гледаха на студентите като на равни. Дори и сега – повече от десет годин по-късно – поддържам връзка с някои от тях. Много е приятно, когато гледат на теб като на човек.
  • English was everywhere – I was speaking, reading, writing, and listening English. (Английският беше навсякъде – говорех, пишех, четях и слушах английски.) АУБ ми даде възможност да обновя и укрепя английския си език. След английската гимназия една година УПК, две години казарма и една година ТУ бяха ми помогнали да позабравя доста.
  • Запознах се с хора от различни култури – в университета учат и преподават хора с най-различни националности и езици. Можем да изключим разширяването на личния мироглед, което е полезен резултат, но несъществен от гледна точка на конкретното преживяване в момента. Оставащото никак не е малко – общуването с хора с различни нрави е интересно и често забавно (дори бях понаучил албански).
  • В АУБ има условия за учене. АУБ е изграден около правилото „Студентите трябва да учат“. Университетът предлага нужните условия за това – не съм видял подобно нещо в никой друг университет: Библиотеката работи безупречно и има достатъчно книги; учебниците се доставят в необходимото количество и навреме и то ги доставя университетът; регистрацията за курсовете отнема минимално време; административни проблеми се решават за часове, а често и за минути; натоварването е разпределено отлично през семестъра; в компютърните зали има компютри, които работят и до които има свободен достъп.
  • Четири месеца ваканция: един през зимата и три през лятото. Максималното, което може да се постигне в друг университет май е около месец.

Студентският живот сигурно е приблизително еднакъв във всички вузове. Хубавото в АУБ беше, че като малък университет всички се познавахме, а това често правеше нещата по-лесни. Разнообразието в дейностите и събитията не е нещо, което бива да се опитвам да описвам: имаше учене, имаше спортуване, имаше пиене, имаше дискотеки, имаше екскурзии, имаше нощни скитания, имаше… – има достатъчно филми по темата.

Веднага след завършване на АУБ започнах да уча в Нов Български университет (НБУ). Схемата там е подобна на тази в АУБ, но е различно – в АУБ беше по-добре.

С намирането на работа не ми беше лесно. Съществена роля за това имаше специалността, която завърших – Изследвания на югоизточна Европа. Работните места, които се предлагаха изискваха друга квалификация. Започнах като секретар в една фондация, но скоро след това станах документатор в софтуерна фирма (документаторът пише помагалата за програмите – help). Работата намерих чрез колеги от Американския. И сега – осем години по-късно – продължавам да се занимавам със софтуер.

Сега работя в три направления: ползваемост, писане на техническа документация, осигуряване на качество. Работя в една от големите софтуерни фирми в България – Нетейдж. Основател съм на първата фирма в страната, която предлага услуги по ползваемост – Лукрат. Също така съм съосновател на първата фирма в страната, която предлага професионално обучение и сертификация на софтуерни тестери – Куолити хауз.

Не мога да преценя каква е ролята на АУБ в живота ми. Прекалено много фактори влияят. Все пак знам, че ако мога да повторя ще го направя.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *